schema:text
| - - Подвеждащо е твърдението, че учени са доказали лабораторния произход на SARS-CoV-2.
- Става дума за ново проучване върху генома на коронавируса, според което има съмнение за човешка намеса, но това не е доказано по безспорен начин.
- Проучването не е преминало през необходимата процедура по рецензиране и не е одобрено за публикация в научно издание, тоест не може да бъде разглеждано като научно доказателство.
Твърдения за лабораторния произход на SARS-CoV-2 се разпространяват от самото начало на пандемията. Но досега никой не е представил неоспорими научни доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Не е вярно, че американски учен е „признал“ лабораторния произход на коронавируса
Повод за поредното активизиране по темата са публикации в онлайн медии и Фейсбук, които съобщават, че учени са открили доказателства за лабораторния произход на вируса SARS-CoV-2. Статия от сайта The Bulgarian Times е споделена в осемнайсет различни групи и страници с обща аудитория от почти 300 000 потребители и има над 1600 интеракции (общо харесвания, коментари и споделяния). Публикацията се позовава на реален научен труд, но интерпретира по подвеждащ начин неговия статут и заключения.
Публикацията или части от нея са възпроизведени от десетки други сайтове, като някои от тях говорят за “неопровержими” или “железни” доказателства за синтетичния произход на вируса.
Информацията за новото проучване вдъхва нов живот и на някои стари конспиративни теории за Ковид-19, които отново се появяват в социалните мрежи.
Factcheck.bg провери дали лабораторният произход на вируса наистина е окончателно доказан.
Какво констатира работата на научния екип?
Проучването, което е повод за публикациите, е дело на трима учени – Валентин Брутел, молекулярен имунолог от Университета във Вюрцбург в Германия, Алекс Уошбърн, специалист по математическа биология, който работи в свой собствен стартъп за микробиология, и Антониус Вандонген, професор по фармакология от Университета Дюк в Северна Каролина.
Според авторите при анализа на генома на вируса се откриват характеристики, които свидетелстват че SARS-CoV-2 e синтетичен, получен при манипулиране на генетичния материал на други коронавируси в лабораторни условия. Учените смятат, че тези манипулации са оставили следи в генома на вируса и те са ги идентифицирали.
Една от първите публикувани реакции от страна на научната общност е тази на Щефан Драйзинг и неговия екип от Университетската клиника във Вюрцбург. Те смятат, че представеният в проучването анализ не дава достатъчно доказателства за заключението на авторите за изкуствен произход на SARS-CoV-2. Според тях конфигурацията в генома на вируса може да е възникнала по естествен път, защото е подобна на тази в други коронавируси. Заключението на екипа е, че някои вируси близки до SARS-CoV-2 не са били включени в анализа. Екипът е критичен и към статистическите методи използвани в проучването.
Според д-р Веселин Петров, изследовател в ЦРСББ и преподавател в Аграрния университет в Пловдив, веднага прави впечатление, че работата на авторите оставя някои въпроси без отговори. От една страна за основа на проучването на SARS-CoV-2 е избрана една конкретна комбинация от рестрикционни ензими, докато възможните комбинации са много повече. В същото време става въпрос за нетипично разпределение на областите на действие на тези ензими в генома на вируса, което е довело изследователите до извода, че то може да се получи главно чрез изкуствено манипулиране и е много по-малко вероятно да е възникнало по естествен начин.
Самите автори Брутел, Уошбърн и Вандонген не са категорични в заключенията си и специално отделят внимание на възможни слаби места на методологията си, като посочват въпроси, по които е необходима допълнителна научна работа за потвърждаване и надграждане на резултатите. Макар да застъпват тезата за лабораторен произход на вируса, учените не лансират твърдението, че той може да е умишлено пуснат на свобода, както се внушава във Фейсбук публикациите у нас.
Има ли стойност на научна публикация това изследване?
То е поместено в Biorxiv.org – отворена база данни за научни изследвания в областта на биологията, които не са официално публикувани. Това означава, че те са нещо като ръкописи, които предстои да бъдат предложени за публикуване, но тяхната научна стойност все още не е проверена. Проверката става чрез процедура на рецензиране на научните изследвания от други специалисти в съответната област. Осигуряването на такава обратна връзка от други учени е задължително условие при научния подход, защото само така може да се осигури достоверност. Част от проучванията предложени за публикуване не преминават успешно през тази процедура и биват отхвърлени от научните издания.
Това означава, че заключенията в подобни нерецензирани и непубликувани изследвания в никакъв случай не могат да бъдат приемани за доказани. Самият сайт Biorxiv.bg изрично предупреждава на заглавната си страница, че публикуваните резултатите не са окончателни и не бива да се използват при вземане на решения относно здравето, нито да бъдат представяни в медиите като категорични заключения.
Според д-р Веселин Петров подобни сериозни коментари от страна на научната общност тепърва предстоят, но може да се каже че първоначалните реакции са противоречиви. Експертът е на мнение, че докладът е интригуващ и хипотезата, на която се базира е разумна, но за задълбочен анализ на публикуваните данни ще е необходимо по-дълго време. Методиката на проучването също ще трябва да бъде обект на обстоен критичен анализ.
Какво знаем до момента за произхода на Ковид-19?
Начинът на възникване на вируса е обект на изследване от избухването на пандемията през 2020. От самото начало е установено, че SARS-CoV-2 e генетично близък до много познати коронавируси. Тези от тях, които са заразни за хората, имат зоонозен произход – това означава, че са „прескочили“ от животинския си гостоприемник, който в случая с коронавирусите е прилеп, към човека. По тази причина това е и основната хипотеза за произхода на вируса на Ковид-19 от самото му откриване.
През март 2021 бяха публикувани първите резултати от глобално проучване по въпроса, подготвено от експерти на СЗО в сътрудничество с китайски учени. Констатациите в него потвърждават предположенията на повечето вирусолози за вероятен зоонозен произход на вируса от прилепи, с евентуален преход през междинен гостоприемник.
По време на работата по доклада обаче представители на екипа споделят пред медии, че китайските власти не са предоставили пълен достъп до всички поискани данни. Публикуването на доклада е съпътствано от официално изявление от страна на 14 държави, сред които САЩ, Обединеното кралство, Австралия, Канада, Израел, Япония, Норвегия и няколко членки на ЕС, в което те изразяват неудовлетворение от резултатите. Държавите призовават разследването на СЗО да продължи и да бъде осигурена пълна прозрачност от страна на китайските власти.
Директорът на СЗО Тедрос Гебрейесус също обяви, че заключенията не са окончателни и е необходима допълнителна работа, тъй като всички разглеждани хипотези все още са на масата. По-късно той заяви на специална пресконференция, че версията за лабораторен инцидент все още не може да бъде изключена напълно. Гебрейесус призова китайските власти да осигурят пълен достъп до всички налични данни в нова фаза на проучването. Китайското правителство обаче отказа да участва в последващ етап от разследващата работа и определи твърденията, че е ограничило достъпа до пълните данни, като политизиране на въпроса.
Пълната картина за произхода на вируса все още не е категорично изяснена.
Проверено:
Подвеждащо е твърдението, че учени са открили доказателства за лабораторен произход на коронавируса SARS-CoV-2. Заключенията, свързани с евентуална човешка намеса, засега не са категорични. Проучването, което дава повод за тези твърдения, все още не е преминало през необходимата процедура по рецензиране, не е одобрено за публикация в научно издание и резултатите не могат да бъде приемани за окончателни.
Консултант по темата: д-р Веселин Петров, изследовател в Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ), и преподавател в катедра по физиология на растенията, биохимия и генетика в Аграрния университет в Пловдив
|