schema:text
| - -
Споразумението между BlackRock и Украйна от май 2023 г. не задължава Киев да продава плодородни украински земи на западни компании;
-
Това споразумение урежда създаването на Фонд за развитието следвоенното възстановяване на Украйна, като в него е изложен план как да се привлекат публични и частни капитали за реконструкцията на страната след приключване на военните действия;
-
Въпреки че няма забрана или ограничение чуждестранни компании да вземат под аренда земи, най-крупните компании арендатори на украински селскостопански площи имат украински собственици.
Серия от публикации в социалните мрежи в последните няколко месеци внушават, че селското стопанство на Украйна се управлява от мултинационални компании от Запада и в частност от САЩ. Използва се откъс от интервю на полския президент Анджей Дуда пред Латвийското радио и телевизия (LRT), в който той заявява, че индустриалното земеделие в Украйна „всъщност не се управлява от украинци, то се управлява от големи компании от Западна Европа, от САЩ“. „Ако погледнем днес собствениците на по-голямата част от земята, те не са украински компании“,казва още полският президент в цитираното интервю.
В подкрепа на тези твърдения се използват и стари публикации от миналата година за споразумението, подписано от украинския държавен глава Володимир Зеленски с компанията за управление на активи BlackRock във връзка със следвоенното възстановяване на на Украйна. Според публикациите, сега излизат „подробности“, че всъщност Украйна „се продава срещу дългове“, отстъпвайки богатия си чернозем и енергетиката си на западни собственици. Къде обаче се преплитат факти и спекулации или по-скоро става дума за микс от полуистини, подменен контекст и откровена дезинформация?
Тезата, че украинските земи са разпродадени на големи компании на Запада – стар мит, опровергаван многократно
С инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. започна и много по-активна кампания на информационното поле, където Кремъл използва различни геополитически наративи, за да оправдае нахлуването си в една суверенна страна. Един от тях е наративът на Москва за „собствеността върху Украйна“. Според този разказ украинските земи вече са „разпродадени“ на западни компании – твърдения, които екипът на Factcheck.bg неколкократно е проверявал.
Част от този наратив е и твърдението, че 17 милиона хектара от украинските земи са продадени на големи западни компании. То продължава да се разпространява в нови и нови вълни, въпреки опроверженията.
BlackRock е един от инвестиционните фондове, които стават обект на дезинформация в контекста на войната в Украйна, но понякога и на по-глобално ниво – например, че притежава или контролира най-големите корпорации в света, което също е опровергавано. BlackRock, Vanguard и BlackStone всъщност са инвестиционни фондове, които влагат акциите на клиентите си в различни бизнеси. Това включва гиганти като Apple, Lockheed Martin, Boeing, Microsoft, General Dynamics и т.н., като по този начин крайни собственици на активите на компаниите стават клиентите на фондовете.
Кой може да притежава земя в Украйна
На 1 юли 2021 г. е вдигнат близо 20-годишен мораториум върху сделките със земи. Първата фаза на селскостопанската реформа е да се позволи на физически лица да закупуват земи, а втората фаза влезе в сила в началото на тази година и позволява на юридически лица (компании и фирми) да купуват до 10 хиляди хектара. Въпреки тази реформа, чуждестранни лица и фирми все пак не могат да стават собственици на украински земи. Чужденци, чуждестранни юридически лица и лица без гражданство нямат право да придобиват собственост върху земя в страната.
Това законово ограничение може да бъде отменено единствено след провеждането на общонационален референдум, както е упоменато в Поземления кодекс на Украйна. Справка в платформата Latifundist.com показва и кои са най-големите оператори (фирми и банки, без физически лица) на украинските земи. Числата показват предимно аренда на земите, тъй като юридическите лица могат да закупят само до 10 хиляди хектара. Тази възможност е в сила едва от началото на 2024 г.
Най-големият оператор е „Кернел“ (Kernel) – с 363 хиляди хектара земя, като основен фокус е производството на слънчогледово олио. Тя е собственост на украинския олигарх Андрий Веревски, учредил компанията през 1994 г. Следва MHP, която е учредена през 1998 г. от милиардера Юрий Косюк и е сред най-големите зърнопроизводители в страната. UkrLandFarming, макар и регистрирана в Кипър, е украинска собственост. Основател и мажоритарен собственик е Олег Бахматюк с 95% от акциите, а 5% са на американската компания Cargill, сочена в редица дезинформационни вълни заедно с Dupont и Monsanto като „собственици на 17 милиона хектара земя“ в Украйна. Забелязва се, че портфолиото на UkrLandFarming намалява в последните няколко години. До анексията на Крим през 2014 г., компанията управлява до 670 хиляди хектара земя, а сега тази площ е наполовина по-малка.
Според данните за тази година, на четвърто място е банката „Агропросперис“ с 290 хиляди хектара, чийто мажоритарен собственик е „Агро холдинг“. Непрекият собственик на „Агро холдинг“ пък е американският агрофонд „NCH Agribusiness Partners“. Портфолиото на „Агропросперис“ също намалява още от 2018 г., когато е управлявала 420 хиляди хектара.
На пето място е „Астарта-Киев“, основана през 1993 г. от Виктор Иванчук, с фокус на производство на хранителни продукти за глобални пазари.
Със 195 хиляди хектара под управлението на „Континентъл фармърс груп“, която през 2013 г. е закупена от саудитската компания „SALIC“.
В топ 10 са също така украинската „Епицентър Агро“, част от групата „Епицентър К“, въвели първи в Украйна през 1993 г. верига от магазини за търговия на едро. В списъка виждаме и „Агротон“, специализирана в зърнопроизводство и в слънчогледово олио, която в края на 2022 г. заедно с още две украински компании обвини руски олигарх в присвояването на общо 400 хиляди хектара земя в окупираните от Москва територии.
Концентрацията на управление на земеделски земи показва, че широко разпространеното твърдение „17 милиона хектара в ръцете на три западни компании“ (Cargill, Dupont и Monsanto) е на практика невъзможно при това разпределение. Най-крупният арендатор в момента е с 363 хиляди хектара, от близо 33 милиона обща обработваема площ в Украйна, според данни на Световната банка до 2021 г. Освен това, украинската държава притежава около 800 хиляди хектара земи, като 98 хиляди от тях се намират в окупирани от Русия територии.
Широко споделяният откъс от интервю на полския президент Анджей Дуда, който казва, че „индустриалното селско стопанство в Украйна се управлява от компании от Запада и САЩ“, е истински. Дуда действително изрича тези думи пред Латвийското радио и телевизия, но данните с най-големите арендатори в страната показват различна картина. Някои компании, като например „Ukrlandfarming“, която макар и да има украински собственик, е регистрирана в Кипър, е управлявала до 670 хиляди хектара земи до 2013, като оттогава досега този брой намалява повече от наполовина. „Континентъл фармърс груп“, закупена през 2013 г. от саудитската компания SALIC, след анексията на Кримския полуостров през 2014 г. също намалява площите си под аренда – от 320 хиляди тогава до 195 хиляди хектара. Според доклад на Европейския парламент от април 2024 г., около 8600 средни ферми (които имат от 200 до 2000 хектара) са произвели над 50% от зърнената продукция, а компаниите, които са имали под аренда над 50 хиляди хектара, са управлявали общо 12% от обработваемите земи до началото на пълномащабната инвазия на Русия. Това показва съвсем различна картина за индустриалното селско стопанство на Украйна, отколкото е представена в изказванията на полския президент – повечето украинска земя се стопанисва от местни средни ферми, а не от големи чужди арендатори.
Твърдението на Дуда е невярно. То е направено в контекста на спор между Варшава и Киев за транзитния пренос на украинско зърно. Този спор доведе до няколкомесечни протести на полски фермери и блокади на полско-украинската граница. В края на април, т.е. няколко дни след публикуването на интервюто с президента, полските фермери прекратиха блокадата на украинската граница. Вносът на зърно и други земеделски култури от Украйна предизвика протести на много места в Източна Европа заради по-ниската цена на украинската продукция.
„Продала“ ли се е Украйна на Запада срещу дългове
Потребители във Facebook разпространяват твърдението, че е Украйна се е „продала“ на Запада срещу дългове. Като аргумент за това се използва подписаното през миналата година споразумение от Зеленски с BlackRock за създаването на Фонд за развитието на Украйна. Още тогава подписването на документа стана повод за конспиративни теории, спекулации и замъгляване на информационното пространство с твърдения, че с това ще започне „разграбване“ на Украйна или пък, че BlackRock са „изкупили“ Киев.
Няма никакви доказателства, че Украйна е поела ангажименти в споразумението си с BlackRock да разпродава ключови активи от икономиката си, като например енергетика или чернозем, за да се изплащат дълговете на страната към международните кредитори. Фондът за развитието на Украйна ще се концентрира върху привличането на капитал за пет отрасъла – енергетика, инфраструктура, селско стопанство, производство и IT, като сумарно се прогнозира, че може да се привлече капитал на стойност 50 милиарда долара. Предвижда се 20 млрд от тях да бъдат за инфраструктура (пътища и публичен транспорт), 10 млрд. за енергетика (инвестиции в съществуващата енергийна инфраструктура, както и в алтернативни и възобновяеми източници на енергия), 9 млрд. за индустриалното производство и 7 млрд. за селското стопанство, като това включва закупуване на земеделска техника за замяна на повредена и амортизирана такава. Това става ясно от документа, подготвен от BlackRock по поръчка на Министерството на финансите на Украйна. Относно финансирането и набирането на капитал е записано, че фондът ще има смесено публично и частно финансиране, включително чрез концесионни средства. Никъде в този документ няма обвързване с продажба на активи от украинската икономика, било то земеделие или енергетика, на западни компании. Стратегията е представена по време на Конференцията за възстановяване на Украйна в Лондон през 2023 г. Идеята е да се набере т.нар. концесионен капитал от правителствата и банките за развитие, който след това да се използва за привличане на частни инвестиции. Сред предимствата на концесионния капитал са по-ниските лихви и по-дългите срокове за изплащане, отколкото при пазарните условия.
Самият меморандум не е публично достъпен, но подобни споразумения, наричани “меморандум за разбирателство” (от английски – Memorandum of Understanding) не са правнообвързващи за страните, сключили споразумението. По дефиниция, такъв тип спогодби не съдържат и финансово обвързващи клаузи. Фондът все още е в предварителна фаза и е на етап планиране. Споразумението за създаването му може да влезе в сила едва при прекратяване на огъня, но към този момент няма изгледи това да се случи скоро.
Според официални изчисления, възстановяването на Украйна ще струва поне 500 милиарда долара, а експерти сравняват този фонд като вид План „Маршал“ за следвоенното възстановяване на Европа след Втората световна война.
Проверено:
Споразумението между BlackRock и Украйна от май 2023 г. не задължава Киев да продава е украински земи на западни компании. То урежда създаването на Фонда за развитието и следвоенното възстановяване на Украйна, като в него е изложен план как да се привлекат публични и частни капитали за реконструкцията ѝ след приключване на военните действия. Въпреки че няма забрана или ограничение чуждестранни компании да вземат под аренда земи, най-крупните компании арендатори на украински селскостопански площи, имат украински собственици. От началото на 2024 г., юридически лица вече могат закупуват до 10 хиляди хектара земя, но изискването е фирмите да са 100% украинска собственост. Придобиването на украинска земя от чужди собственици продължава да е забранено.
Антонио Костадинов
|