| schema:text
| - -
Докладът на комисаря по човешките права в Съвета на Европа за правата на трансхората обобщава проблемите на общността и дава препоръки за преодоляването им;
-
Насоките нямат задължителен характер за държавите членки на СЕ и не налагат промени в законодателството им;
-
Съветът на Европа и Европейският съюз са две коренно различни организации, които не са свързани помежду си.
„Съветът на Европа: Да не се пречи на децата да си сменят пола“, „Децата да си сменяли пола, пише Съветът на Европа“, „Съветът на Европа: Процедурите за правно признаване на пола да бъдат открити за малолетни“….
С подобни заглавия няколко български онлайн медии представиха съдържанието на доклад за състоянието на човешките права на трансджендър общността, публикуван от комисаря по човешките права в Съвета на Европа. Интерпретациите невярно внушават, че Съветът на Европа вменява задължения за България като я принуждава да „сменя пола на децата“. Невярното съдържание беше препубликувано в множество Фейсбук групи и индивидуални профили.
Сайтовете „Труд онлайн“ и „Епицентър“ излизат с еднаквото подзаглавие „Комсомолците от Брюксел искат ново ЛГБТИ законодателство“ като невярно внушават, че докладът има връзка с органите на Европейския съюз.
Съветът на Европа не е част от институционалната структура на ЕС. Той е международна организация, която защитава правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. В него участват 46 държави, от които само 27 са членове на Европейския съюз. Съветът на Европа няма правомощия да налага решения или да задължава държавите членки.
Невярното внушение се допълва и от снимка на сградата на Европейската комисия в Брюксел, която да „илюстрира“ Съвета на Европа, макар и институцията да се намира в Страсбург.
Съветът на Европа не налага ново ЛГБТИ законодателство
В края на мандата си комисарят по човешките права в Съвета на Европа Дуня Миятович представи доклад за състоянието на човешките права на трансхората, в който са изброени продължаващите проблеми на трансджендър общността и се дават препоръки за преодоляването им.
Докладът, озаглавен „Човешките права и половата идентичност и изразяване“, е изготвен на базата на друг основополагащ документ за правата на трансхората от 2009 г- „Човешките права и половата идентичност“. Целта му е да се направи обзор на постигнатото в последните 15 години като се оценява напредъкът на държавите членки на Съвета на Европа (СЕ) в установяването на правата на трансджендър хората, като също така се набляга на все още неразрешените проблеми и новите предизвикателства.
Никъде в него не се говори за даване на специални права на хората от ЛГБТИ общността.
„Няма такова нещо като предоставяне на „специални“ права и осъзнаването на човешките права на трансхората не подкопава правата на другите. Правата на човека са универсални: важат еднакво за всички“, подчертава комисар Дуня Миятович при представянето на доклада.
Документът констатира, че въпреки повишената видимост и положителните правни промени, на практика трансхората продължават да нямат равно зачитане на човешките права в обществото. Те продължават да се сблъскват с шокиращи нива на дискриминация,насилие и несигурност в ежедневието си. „Маргинализираните групи все повече се използват за политическа изгода, анти-джендър движения набират популярност в цяла Европа“ пише още в доклада.
Като основни проблеми, пред която е изправена ЛГБТИ общността, са посочени незачитането на правно признатия пол и и липсата на адекватна медицинска грижа независимо от променените регулаторни рамки. В доклада е обърнато внимание и на специфичните потребности на децата и младежите, чиято полова идентичност не отговаря на биологичния пол при раждането.
В края на анализа си комисарят по човешките права към СЕ дава 15 препоръки към държавите членки, с които да се гарантира, че трансхората ще упражняват правата си наравно с всички останали.
Насърчава се приемането на антидискриминационно законодателство, включително с отмяна на политики, които легитимират омраза срещу трансхора и забрана за правно признаване на пола, както и законодателство, което гарантира бързи, прозрачни и достъпни административни процедури за установяване на полова идентичност въз основа на самоопределяне.
Докладът не налага изпълнението на тези препоръки, нито има правно-обвързваща стойност за държавите от СЕ.
Съветът на Европа не иска децата да си сменят пола
Анализът на проблемите на подрастващите с полова идентичност, различна от биологичния им пол, се основава на проучвания на поведението им във всякаква социална среда като училище, спорт, семейство. Отчетени са дискриминационното отношение към тях, заплахите и осмиването им, неприемането от връстниците им, отказа да бъдат приобщени към определена среда, включително семейна, социалната изолоция.
Последствията върху психиката на транс децата и младежите варират от тревожни състояния и депресии до опити за самоубийство и самоубийства.
За това комисарят по човешките права в СЕ препоръчва подходът към малолетните и непълнолетните с несъответна на биологията им полова идентичност да бъде изключително внимателен и с разбиране към личното им себеизразяване. Самоопределянето им трябва да бъде уважавано и трябва да им бъде позволено да използват имената и местоименията, които са избрали, да могат да се обличат както желаят и да могат да участват в спортни и други дейности според тяхната полова идентичност и изразяване.
Процедурите за признаване на половата идентичност трябва да са достъпни и за непълнолетни, препоръчва комисарят по човешките права с изричното уточнение, че трябва да се вземат предвид възгледите на детето, зрелостта му и най-доброто, което би било в негов интерес. Необходимо е да се осигури достъп до подходяща за възрастта им информация за естеството на промените и последствията и грижите, свързани с тях.
Докладът дава само насоки за работа с транс деца и младежи, не изисква нито „децата да променят пола си“, нито държавите да променят законоустановени медицински и правни процедури.
България в доклада на СЕ
В доклада България, заедно с Унгария и Русия, е дадена като пример за държава, в която е забранена или ограничена възможността на трансхората да имат достъп до правно признаване на пола.
В частта на документа, в която са изброени случаи на насилие и език на омразата, България е посочена като отрицателен пример. Споменато е нападението над Rainbow Hub през 2021 г., когато националисти, водени от кандидата за президент Боян Расате, нахлуват в офиса на ЛГБТИ общността удрят един от членовете му и нанасят сериозни материални щети.
Докладът отчита и тенденцията „политици да атакуват вербално ЛГБТИ хора в много страни членки, включително Албания, Азербайджан, Босна и Херцеговина, България, Естония, Финландия, Унгария, Латвия, Северна Македония,Словакия и Турция“.
Добрият пример, с който България присъства в доклада на СЕ, е проведено обучение на медицински специалисти относно предоставянето на здравни грижи на трансджендър общността. Изтъкната е необходимостта за справяне с дискриминацията по отношение на предоставянето на медицинска и правна помощ в страните членки и българската инициатива е спомената като добра практика.
Проверено:
Не е вярно, че Съветът на Европа иска ново ЛГБТИ законодателство и настоява децата да могат да си променят пола. Препоръките, посочени в доклад на комисаря по човешките права, са насочени към гарантиране на равни права на трансджендър общността. Изброените насоки нямат задължителен характер за държавите членки на СЕ и не налагат промени в законодателството им. Съветът на Европа е международна организация, различна от Европейския съюз.
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)
![[cxml]](/fct/images/cxml_doc.png)
![[csv]](/fct/images/csv_doc.png)
![[text]](/fct/images/ntriples_doc.png)
![[turtle]](/fct/images/n3turtle_doc.png)
![[ld+json]](/fct/images/jsonld_doc.png)
![[rdf+json]](/fct/images/json_doc.png)
![[rdf+xml]](/fct/images/xml_doc.png)
![[atom+xml]](/fct/images/atom_doc.png)
![[html]](/fct/images/html_doc.png)