| schema:text
| - -
Сравненията между ДДС върху храните в различни държави, според които ставката в България е най-висока, са подвеждащи;
-
Четири държави членки на ЕС – Дания, Литва, Латвия и Естония – имат по-висок ДДС върху храните от България, но в публикациите те умишлено са пропуснати или ставките им са представени невярно;
-
Намалените ставки по ДДС в останалите държави в голямата си част се отнасят само за определена група хранителни продукти;
Публикации с твърдението, че България е държавата с най-висок данък добавена стойност върху хранителните продукти в Европа се разпространяват масово в социалните мрежи и в различни онлайн медии от средата на октомври насам. Като доказателство за твърдението са представени списъци на европейски държави и ставките по ДДС върху хранителните продукти в тях..
Част от публикуваните данни отговарят на истината, но има и неверни твърдения за намалени ставки за основни продукти в страни, в които такива липсват. Останалите държави, които нямат диференцирани ставки за храните, умишлено са пропуснати в списъците. Така България остава единствената страна сред тях, която не е въвела по-нисък ДДС върху хранителните продукти, но това не е вярно.
Първата публикация, която съдържа подвеждащата информация започва да се разпространява във Фейсбук на 13 октомври, като в нея липсва източник на представените данни. Списъкът с държави в тази първа версия на твърдението не съдържа всички страни от Европейския съюз, нито всички държави от региона на Западните Балкани.
Само два дни по-късно, на 15 октомври, излиза втора публикация с идентично съдържание, този път с уточнението, че България има най-висок ДДС върху храните “в Европа”. Споделеният списък съдържа само страни членки на Европейския съюз и е представен под формата на таблица. Източник на данните отново липсва.
Първата версия на списъка е качена от над 50 различни профила и е пресподелена близо 9 хил. пъти като най-разпространените постове събират 6,3 хил. и 1,9 хил. споделяния. Втората версия на списъка тръгва от два профила, чиито публикации са пресподелени близо 200 пъти. Публикациите са разпространявани най-вече в големи групи като “Учителят Беинса Дуно, Петър Дънов” с 80 хил. участници, “ИМА ТАКЪВ НАРОД” с близо 27 хил., “Обединени срещу медийната манипулация” с почти 10 хил., “Bulgarian Associations Worldwide” с 33 хил. последователи. Само втората публикация е споделена в групи, чиято аудитория сумарно надхвърля 160 хил. души. Потенциалната аудитория на постовете би била приблизително 200 хил. души, ако включим всички препубликувания и споделяния на двата списъка.
Factcheck.bg сравни ДДС върху храните в различните държави от Европейския съюз.
В България данъкът върху добавената стойност, с който се облагат храните, е 20%, като изключение прави хлябът, при който има нулева ставка. Намалена ставка има и за ресторантьорите в България до края на 2024 г., като дейността им се облага с 9% ДДС.
Процентните стойности в двете публикации се припокриват с малки изключения, но и в двете са спестени или сгрешени данните за държавите, които имат по-висок ДДС върху храните от България. Тези държави са Дания – 25%, Естония – 22% и Литва и Латвия – 21%.
Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Съгласно директивите на ЕС има задължителна минимална ставка от 15% на данъка върху добавената стойност. Една или две намалени ставки могат да се прилагат за доставка на специфични стоки и услуги, въз основа на списъка в приложение III към Директивата за ДДС. По правило те не могат да паднат под 5 %, но съществуват някои изключения.
Например, в някои страни от ЕС е разрешено да се прилагат специални ставки по ДДС за определени стоки. Първоначално те са били предвидени като преходни мерки за по-плавно преминаване към правилата на ЕС за ДДС.
Има три вида специални ставки: свръхнамалени ставки (super-reduced rates), нулеви ставки (zero rates) и междинни ставки (parking rates). Възможно е ДДС за определени продукти да падне под 5%, но само в случай че е приложена свръхнамалената или нулевата ставка. Ставка под 5% за определени продукти има само във Франция, Италия, Испания, Люксембург и Малта.
Общо 18 от страните членки на ЕС имат по-висок данък за облагане на стоки и услуги, но използват по-ниска ставка за основни храни като хляб, мляко, зеленчуци и плодове. Австрия, Словакия и Франция също като България имат 20% ДДС, но използват намалена ставка от 10% за основни продукти.
Проверено:
Твърдението, че България има най-високо ДДС върху храните сред страните членки на Европейския съюз е подвеждащо. Четири европейски държави имат по-високи ставки върху хранителните продукти, а намалените ставки в останалите държави обхващат само определени хранителни продукти, които се смятат за основни като например хлябът, млечните продукти и някои видове месо.
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)
![[cxml]](/fct/images/cxml_doc.png)
![[csv]](/fct/images/csv_doc.png)
![[text]](/fct/images/ntriples_doc.png)
![[turtle]](/fct/images/n3turtle_doc.png)
![[ld+json]](/fct/images/jsonld_doc.png)
![[rdf+json]](/fct/images/json_doc.png)
![[rdf+xml]](/fct/images/xml_doc.png)
![[atom+xml]](/fct/images/atom_doc.png)
![[html]](/fct/images/html_doc.png)