| schema:text
| - Внушенията, че Върховната рада (парламентът на Украйна) е разгледала предложение „за удължаване мандата на Зеленски“, но не го е одобрила, са подвеждащи;
-
Разгледаният документ е резолюция, която утвърждава легитимността на демократично излъчените държавни институции на Украйна и заявява, че нови избори ще бъдат проведени след сключването на справедлив и траен мир;
-
Документът припомня, че преизбирането на руския президент Владимир Путин през 2024 г. е обявено за нелегитимно от международни институции;
-
Резолюцията не събира достатъчно гласове на 24 февруари, но е приета с ново гласуване във Върховната рада на 25 февруари.
-
В началото на седмицата в някои български онлайн издания се появиха публикации със заглавия, в които се твърди, че Върховната рада на Украйна е отхвърлила предложение за удължаване на правомощията на президента Володимир Зеленски.
Проверката на Factcheck.bg показа, че подложеният на гласуване на 24 и 25 февруари документ е озаглавен „Резолюция на Върховната рада в подкрепа на демокрацията в Украйна в условията на руска агресия“ и той не поставя въпроса за продължаване или прекратяване мандата на президента Володимир Зеленски. Според конституцията на Украйна президентът се избира директно, а парламентът няма разписани правомощия да удължава или прекратява мандата му по време на военно положение, в каквото се намира страната в момента.
Какво съдържа резолюцията
Документът разглежда теми, свързани с легитимността на украинските държавни институции, които влязоха във фокуса на вниманието след противоречиви коментари от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.
В резолюцията се припомня, че както Върховната рада, така и президентът, са избрани чрез свободни, прозрачни и демократични избори в присъствието на международни наблюдатели, а резултатите са признати от международната общност.
Напомня се също, че законността на избора на руския президент Владимир Путин за четвърти мандат не е призната от международни институции като Венецианската комисия и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
В текста се казва също, че военното положение, обявено от президента и гласувано от Върховната рада, прави невъзможно провеждането на нови избори. Това е записано украинската конституция. Отбелязва се също, че част от териториите на страната са под руска окупация, част от гласоподавателите се сражават на фронта, а населените места са подложени на постоянни въздушни атаки. Тези условия правят невъзможно провеждането на свободни и демократични избори, които биха били признати от международната общност.
Всичко това налага оставането на президента Володимир Зеленски на неговия пост, докато стане възможно провеждането на нови избори, се казва в документа. Текстът призовава международната общност да положи всички усилия за прекратяването на руската агресия, за да стане възможно организирането на нов вот. В него се посочва също, че поставянето под въпрос на легитимността на украинските държавни институции, в това число на президента, е част от пропагандните усилия на Москва.
Документът е приет на повторно гласуване
Законопроектът за приемането на резолюцията е внесен на 23 февруари и е подложен на гласуване на следващия ден. В сайта на Радата е отбелязано, че в това първо гласуване той е бил подкрепен от 218 депутати и не е имало нито един глас „против“ или „въздържал се“. Във вота обаче не са взели участие 54-ма от присъстващите депутати, като 38 от тях са от партията на Володимир Зеленски „Слуга на народа“. Не са обявени причини за неучастието им в гласуването, но според публикации в медиите е възможно то да се дължи на вътрешните разделения в партията, за които отдавна има свидетелства, както и за напрежението и умората в украинския парламент като цяло.
Останалите депутати, които не са се включили в гласуването, са от четири други различни партии. За да бъде прието с обикновено мнозинство, предложението трябва да бъде подкрепено от 226 от общо 450 депутати. То не успява да събере толкова гласове и е отхвърлено.
В понеделник, 24 февруари, резолюцията е внесена отново и е подложена на гласуване във вторник. Този път е приета с 268 гласа „за“ и нула против и въздържали се.
Пропагандата на Кремъл срещу украинската държавност
Оспорването на легитимността на президента Зеленски е добре позната опорна точка на Москва, което направи повтарянето ѝ от президента на САЩ особено шокиращо. Руският президент и други представители на Кремъл многократно са изказвали подобни тези през последната година.
Според Украйна този наратив цели да отвлече вниманието на международната общност от въпросите за легитимността на Владимир Путин като президент на Руската федерация. Моделът на „огледалната дезинформация“ действително е многократно описван като типичен за Кремъл, който не за пръв път обвинява други държави за действия, в които самата Русия е уличена.
Поставянето под въпрос на легитимността на украинските институции е и част от по-мащабен пропаганден разказ на Москва – с него тя се стреми да внуши, че Украйна не е истинска държава и не може да бъде разглеждана като самостоятелен субект на международната сцена.
Подвеждащите интерпретации, че Върховната рада „не е удължила мандата на Зеленски“ са широко разпространени в руски държавни медии, откъдето директно преминават и в българското информационно пространство.
Проверено
Твърденията, че Върховната рада на Украйна е разгледала предложение „за удължаване мандата на Зеленски“, но не го е одобрила, са подвеждащи. Разгледаният документ е резолюция, която утвърждава легитимността на демократично излъчените държавни институции на Украйна и заявява, че нови избори ще бъдат проведени след сключването на справедлив и траен мир. Документът напомня, че преизбирането на руския президент Владимир Путин през 2024 г. е обявено за нелегитимно от международни институции. Резолюцията не събира достатъчно гласове на 24 февруари, но е приета с ново гласуване на 25 февруари.
|