| schema:text
| - Не е вярно, че по време на служебно правителство няма действащо Народно събрание;
-
Промените в Конституцията от 2023 г. отменят правилото президентът да разпуска НС, когато не може да се състави правителство;
-
Според измененията правомощията на настоящото Народно събрание се отменят, когато новоизбраните депутати встъпят в длъжност.
-
Твърдение:
Делян Добрев: „Ако Борисов подаде оставка, ние няма да имаме бюджет. Ще имаме бюджет някъде следващата година, не се знае точно кога, не се знае точно какъв, не се знае с какво мнозинство. […]
Лора Крумова: „Ако правителството падне, ще дойде служебният кабинет. На кой е тоя служебен кабинет? Имаме ли отговор на тоя въпрос?
Делян Добрев: „На който бяха и предходните служебни кабинети. […] Не знам кой е отговорът, но служебен кабинет – няма Народно събрание, нали знаете.“, „На фокус с Лора Крумова“, 30 ноември 2025 г. (запазен е оригиналният изказ)
Твърдението на Делян Добрев, че по време на служебен кабинет няма действащо Народно събрание, е невярно. Назначаването на служебно правителство се извършва от президента, когато политическите сили в парламента не успеят да излъчат редовно правителство. Ролята на служебното правителство е да организира нови избори и да управлява до сформирането на редовен кабинет. Народното събрание обаче продължава да работи до встъпване в длъжност на новоизбраните депутати – тази промяна беше въведена в Конституцията през 2023 г.
Промените, свързани със служебното правителство, ограничиха кръга от хора, които могат да бъдат назначени на поста служебен министър-председател. Измененията в чл. 99 ал. 5 включват отпадане на думите „разпуска Народното събрание“, отнасящи се до президента. По време на обсъжданията на това конкретно предложение в пленарната зала има само две изказвания – на Христо Иванов, който аргументира промените, и Кристиян Вигенин, който заявява, че БСП няма да ги подкрепи. Предложението е прието, а от документите за гласуване се вижда, че Делян Добрев е присъствал на обсъжданията.
Промените са обнародвани на 22 декември 2023 г., като към този момент е управлявало редовното правителство на „Продължаваме Промяната-Демократична България“ и ГЕРБ. То трябваше да бъде ротационно – през първите 9 месеца министър-председател беше Николай Денков, който трябваше след края на този период да бъде сменен от Мария Габриел. Преди ротацията обаче настъпи разрив между партньорите, довел до невъзможност за продължаване на съвместното им управление.
Така се стигна до назначаването на Димитър Главчев за служебен премиер. Той остана на поста в две поредни служебни правителства, тъй като избраното през юни 2024 г. Народно събрание не успя да излъчи редовен кабинет. Двете служебни правителства на Главчев управляват в условията на работещ парламент от 9 април 2024 г. до 16 януари тази година, когато се сформира редовното правителство на коалицията ГЕРБ, БСП и ИТН с министър-председател Росен Желязков.
Справка в сайта на Народното събрание показва, че от 12 април 2023 г. до днес не е имало периоди без парламент. Промените в Конституцията от 2023 г. създават нова алинея в чл. 64, която гласи: „С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание“.
Проверено:
Не е вярно, че по време на служебно правителство няма действащо Народно събрание. Промените в Конституцията от 2023 г. отменят правилото президентът да разпуска НС, когато не може да се състави правителство. Според измененията правомощията на настоящото Народно събрание се отменят, когато новоизбраните депутати встъпят в длъжност.
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)
![[cxml]](/fct/images/cxml_doc.png)
![[csv]](/fct/images/csv_doc.png)
![[text]](/fct/images/ntriples_doc.png)
![[turtle]](/fct/images/n3turtle_doc.png)
![[ld+json]](/fct/images/jsonld_doc.png)
![[rdf+json]](/fct/images/json_doc.png)
![[rdf+xml]](/fct/images/xml_doc.png)
![[atom+xml]](/fct/images/atom_doc.png)
![[html]](/fct/images/html_doc.png)