| schema:text
| - -
Твърдението на Бойко Борисов, че „преди четири години България е покривала всички критерии за влизане в еврозоната“ е невярно.
-
Въпреки добрите си икономически показатели в посочения период, страната не изпълнява два от ключовите критерии за членство в еврозоната, а именно престой в „чакалнята“ и правна конвергенция;
-
Според заключенията в докладитв на ЕЦБ и Европейската комисия, по това време страната не изпълнява и критерия за инфлация.
ТВЪРДЕНИЕ:
Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, коментар пред журналисти в кулоарите на парламента, 24 януари 2025 г.:
„Ако си спомняте, преди четири години покривахме всички критерии за влизане в еврозоната“.
В последните дни в основна тема за политиците се превърна присъединяването на България към еврозоната. Въпреки че министър-председателят Росен Желязков посочи именно влизането във валутния съюз като „приоритет номер едно“ за кабинета, само седмица след встъпването в длъжност на редовната власт, финансовият министър Теменужка Петкова обяви, че правителството няма да иска изготвянето на извънреден конвергентен доклад, който да оцени готовността на България за присъединяването към еврозоната. Като причина най-напред се изтъкна твърдението на финансовото министерство, че страната все още не отговаря на критерия за ценова стабилност, а след това представители на властта посочиха като проблем размера на дефицита.
Решението бе остро разкритикувано от „Продължаваме промяната – Демократична България”, които обвиниха ГЕРБ в саботаж на присъединяването към еврозоната. В опит да обори тези твърдения лидерът на най-многочислената парламентарна група Бойко Борисов заяви пред журналисти в парламента, че коалицията и в частност Асен Василев са се опитали да попречат на страната да влезе във валутния съюз и добави: „Ако си спомняте, преди четири години покривахме всички критерии за влизане в еврозоната“.
Проверка:
Условията за присъединяване към общото европейско валутно пространство най-общо се делят на две групи: икономически и правни. В първата категория влизат критериите за:
- Ценова динамика – страната трябва да има стабилни цени, като средногодишният темп на инфлацията да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати;
- Фискална динамика – планираният или действителният бюджетен дефицит не трябва да превишава 3% от БВП, а държавният дълг като процент от БВП не трябва да е по-голям от 60%;
- Динамика на обменните курсове – наблюдава се чрез участие във валутния механизъм II най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите;
- Динамика на дългосрочните лихвени проценти;
Макар че в края на 2020 и началото на 2021 г. (периодът, който съвпада с края на управлението на кабинета „Борисов 3“, – б.а.) страната покрива по-голямата част от гореизброените икономически критерии, две от ключовите условия за присъединяване към еврозоната не са изпълнени, което прави твърдението на Борисов невярно.
На първо място в периода, посочен от лидера на ГЕРБ, България е член на механизма ERM II, по-известен като „чакалнята на еврозоната“ едва от 6-7 месеца, а минималният престой там, за да бъде спазено изискването, е поне две години. Това време е нужно за да се подготви страната технически за влизането във валутния съюз, но и за да може Европейската централна банка (ЕЦБ) да проследи стабилността на централния обменен курс на лева спрямо еврото. България е приета в „чакалнята“ на 10 юли 2020 г., като прогнозата на тогавашния финансов министър Владислав Горанов е да влезе в еврозоната през 2023 г.
За да стане това обаче, страната трябва да изпълни и критериите за правна конвергенция – т.е. да уеднакви законодателството си с това на Европейския съюз и ЕЦБ. В докладите на двете институции от 2020 г. се посочва, че българската нормативна рамка не съответства на изискванията за присъединяване – поправки са нужни както в закона за Българската народна банка (БНБ), така и в закона за противодействие на корупцията, за да се гарантира независимостта на централната банка и правната интеграция в Евросистемата. Подобни са и заключенията в докладите от 2022 г. Едва през 2024 г. България изпълнява изцяло критериите за правна конвергенция като последната стъпка е приемането на закона за въвеждане на еврото, което става на 7 август 2024 г.
Как стои въпросът с икономическите критерии
Твърдението на Борисов, че преди четири години страната е покривала всички критерии за влизане в еврозоната вероятно е базирано на икономическите показатели на страната от този период. Според публикуваните от Евростат данни в края на 2020 г. средногодишната инфлация в България е 0%, докато в трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната е съответно -2.4% в Гърция, -1,2% в Словения и -1,0% в Ирландия. Средната стойност от показателите на трите страни се равнява на -1,5%, и към нея се добавя 1,5 пункта, което значи, че прагът е точно 0%. Това означава, че в края на 2020 г. България е покривала показателя за стабилност на цените.
Формално обаче в доклада на ЕЦБ от юни 2020 г. е записано, че страната не изпълнява този критерий. В него се отбелязва, че 12-месечният среден темп на инфлацията в България е 2,6%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. От банката прогнозират, че заради пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност за това как този показател ще се измени през следващите месеци и изразяват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България.
Що се отнася до на фискалната динамика, в доклада от 2020 г. е записано, че през 2019 г. бюджетният дефицит и дългът на сектор „държавно управление“ в България съответстват на маастрихтските критерии, „но се очаква съществено влошаване на състоянието на бюджета през 2020–2021 г. вследствие комбинирания ефект от значителния спад на икономическата активност и мерките за смекчаване на ефекта от COVID-19”. Прогнозата донякъде се сбъдва, защото страната завършва фискалната 2020 г. с бюджетен дефицит от 4,5 млрд.лв. или 3.8% при положение, че предходната година приключва с излишък от 2,2 млрд.лв. Дефицитът през 2020 г. е над референтната стойност от 3%, но за нея се въвежда изключение, което позволява по-високи стойности на този показател заради ефектите, породени от пандемията от COVID-19.
То гласи, че „в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел […], при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план”. Изключението остава в сила до 31 декември 2023 г., което значи, че ако България е покривала останалите критерии, е можела да се възползва от тази „вратичка“.
Според конвергетния доклад от 2020 г. на ЕЦБ обаче, страната изпълнява категорично само критерия за конвергенция на лихвените проценти, като стойностите им за България за периода 2019-2020 г. възлизат средно на 0,3%, което е доста под референтната стойност от 2,9%.
Проверено:
Твърдението на Бойко Борисов, че „преди четири години България е покривала всички критерии за влизане в еврозоната“ е невярно. Въпреки добрите си икономически показатели в посочения период, страната не изпълнява два от ключовите критерии за членство в еврозоната, а именно престой в „чакалнята“ ѝ и законодателство, което да гарантира независимост на Българската народна банка и правна интеграция в Евросистемата. Според заключението в конвергентните доклади на ЕЦБ и Европейската комисия, по това време страната не изпълнява и критерия за инфлация.
|
![[RDF Data]](/fct/images/sw-rdf-blue.png)
![[cxml]](/fct/images/cxml_doc.png)
![[csv]](/fct/images/csv_doc.png)
![[text]](/fct/images/ntriples_doc.png)
![[turtle]](/fct/images/n3turtle_doc.png)
![[ld+json]](/fct/images/jsonld_doc.png)
![[rdf+json]](/fct/images/json_doc.png)
![[rdf+xml]](/fct/images/xml_doc.png)
![[atom+xml]](/fct/images/atom_doc.png)
![[html]](/fct/images/html_doc.png)